DT News - Bulgaria - Интервю: Възстановяване на основите с проф. Пол Типтън

Scottish Dental

чт. 15 декември 2016

запази

В това интервю президентът на Британската асоциация по ресторативна дентална медицина (BARD) д-р Пол Типтън разговаря със Scottish Dental относно своите цели да върне в употреба много необходими, но често пренебрегвани техники за естетично и функционално възстановяване и пълна и частична рехабилитация на съзъбието.

Въпреки че все още е сравнително млада, Британската асоциация по ресторативна дентална медицина вече успя да разпери своите крила по света. Освен многобройните учебни клубове във Великобритания академията има и филиали в Гърция, Кипър, Полша и Судан.

Президентът на BARD д-р Пол Типтън споделя, че академията е създадена в резултат на притесненията, които той и негови колеги споделят, за качеството на преподаването на ресторативна дентална медицина както в университетите, така и в институциите, предлагащи следдипломно обучение в цялата страна. Според него е наложително зъболекарите да се върнат към основите си, като един от основните мотиви той да предприеме действия е бил дебатът относно премахването на денталната амалгама от упражненията в учебните заведения.

„Това означава, че студентите в денталните факултети изобщо няма да работят с амалгама, а единствено с композити. Композитните възстановявания в дисталната област вероятно са най-сложното нещо, което студентите умеят. Следователно пациентите им ще искат те да правят такива възстановявания вместо амалгамени. Алтернативата са глас-йономерите, но така или иначе това ще се отрази пагубно върху зъбите на нацията в бъдеще.“

Д-р Типтън добавя също, че студентите не получават обучение по оклузия, нито пък им се преподават неща от рода на дизайн на мостове. „По този начин някои от основите на добрата ресторативна дентална медицина, които няма как да бъдат избегнати в практиката, просто не се преподават в учебните заведения.“

„В последно време всички са полудели по козметичната дентална медицина и минимално инвазивното зъболечение. Разбира се, това е приемливо, в случай че се налагат значителни интервенции, но има много пациенти с масивни амалгами, коронки и мостове, а зъболекарите просто не са обучени как да се справят с тях.

„Целта на BARD е да възобнови преподаването на добри ресторативни техники, които в момента не се практикуват от младите дентални лекари.“

Д-р Типтън е едно от най-известните и уважавани имена в сферата на ресторативната дентална медицина не само в Обединеното кралство, но и по света. Той е специалист протетик и е основател на няколко академии в Манчестър, Лийдс, Лондон и Дъблин. В младостта си е бил професионален състезател по крикет – между 1974 и 1978 г. се състезава за Lancashire County Cricket Club. Той обяснява решението си да започне кариера в денталната медицина с факта, че способностите му не са отговаряли на амбициите му. „В един момент осъзнах, че никога няма да стана нещо повече от състезател на местно ниво. Усещах, че няма да напредна повече. Освен това животът на състезателя по крикет беше доста монотонен по онова време. Работата не беше добре платена и през зимата повечето играчи на практика бяха безработни, така че това не беше особено вдъхновяваща кариера. Като дете ми се струваше страхотна идея, но след като вече бях част от този свят и разбрах, че няма да се състезавам на национално ниво за Англия, реших, че е по-добре да се занимавам с нещо друго.“

Докато все още играе в клуба, д-р Типтън се записва да учи дентална медицина в Шефилдския университет и след края на семестъра се връща в Ланкашър за втората част от спортния сезон. След като се дипломира през 1978 г., Пол продължава да играе като полупрофесионалист с Чешър, докато операция на гърба не слага край на състезателната му кариера, когато е на 30 години. И до днес той все още редовно участва в мачове за ветерани и вярва, че може да бъде направен паралел между крикета и денталната медицина. „За мен всичко се свежда до усърдния труд. В спорта трябва да полагаш много усилия, да даваш най-доброто от себе си във всеки един момент, в противен случай не се развиваш. Същото е в денталната медицина – необходими са много практика, здрава работа и непрекъснато усъвършенстване на знанията чрез посещаване на курсове, точно както спортистите играят в много мачове в един сезон.“

„Най-голямата прилика между двете са огромните усилия, които положих, за да достигна до върха в крикета, и по всяка вероятност прилагам същата работна етика в денталната медицина.“ Д-р Типтън спазва забележителните си принципи на работа в създаването на BARD и вече е изнасял лекции в учебните клубове в Стоук он Трент, колежа Mid Cheshire и Единбург. Председателят на филиала в Единбург д-р Стюарт Кембъл споделя: „Пол има способността да дестилира комплексни техники в лесни за разбиране лекции и курсове, които го отличават от тълпата. Умее да прави сложната материя проста – връща се към основите, така че дори някои от презентациите и плановете му за лечение да изглеждат прекалено сложни, той ги представя по ясен начин“.

„Друго предимство на метода му на преподаване е това, че знае как да направи връзка между научната литература и клиничната практика, т.е. наистина подпомага развитието на практиката, базирана на научни доказателства. Освен това обръща еднакво внимание и на по-лесните, и на трудните техники.“

Двамата се запознават по време на едногодишен курс, който д-р Типтън води, по ресторативна дентална медицина в Манчестър през последните няколко години и д-р Кембъл се присъединява към академията през есента на 2014 г. като председател на единбургския филиал. Целта на шотландския филиал е да разшири и задълбочи познанията на професионалистите по ресторативна дентална медицина и така да подобри клиничната практика. „Бихме искали да окуражим съмишлениците си сред денталните специалисти сами да си организират редовни срещи, на които да обсъждат своите професионални нужди и желания. Освен това планираме да каним качествени лектори като Пол и други членове на BARD. Искаме да ги доведем в Шотландия, за да се учим от тях.“

Д-р Типтън обяснява, че въпреки съществуването на една друга организация – Британската общност по ресторативна дентална медицина (BSRD), която съществува от над 40 години, в нея членуват предимно болнични заведения и академици. „Целта ни е да сме насочени към денталните практики, а не толкова към болниците. Искахме да се разграничим от болничните консултанти, които просто изнасят лекции пред студентите. Искахме опитни зъболекари, които да се учат един от друг и да учат младите в академията.

„BSRD съществува от много години, но ние сме новите звезди на сцената. Искаме да предоставяме добри курсове и възможности за продължаващо обучение, а впоследствие да предлагаме и сертификати и дипломи и да дадем на хората алтернативна качествена акредитация.“ Д-р Кембъл допълва, че срещите с неговите колеги по събития като учебните клубове са изключително полезни: „Човек може да научи толкова много от своите колеги. Повечето клиницисти се сблъскват със сходни предизвикателства в своята практика. Често пъти всеки може да намери решение на проблемите, които го вълнуват, в разговор с други специалисти“.

„Не трябва обаче да забравяме за научната страна на нещата и срещи като тези са важни за насърчаването на денталните лекари да се допитват по-често до научната литература за решения на клинични въпроси. Радвам се, че клиницисти от ранга на Пол обсъждат такива публикации.“

С обучението на зъболекарите в „науката на ресторативната дентална медицина и оклузията“ д-р Типтън обяснява, че в по-широк смисъл мисията на BARD е да се грижи за зъбите на нацията. Според него „те са в шокиращо състояние. Всеки ден сме свидетели на това. Много дентални лекари дават най-доброто от себе си, но всъщност нямат необходимите умения, за да знаят какво и как да направят. Затова ние сме се ориентирали към това да ги научим на някои от тези умения с помощта на качествени и трайни материали. „Козметичната дентална медицина може да е фантастична, но няма начин да е по-трайна от ресторативната. Когато разговарям със студентите, ми прави впечатление, че много малко от тях умеят да направят частични коронки или онлеи от злато. Този вид възстановявания имат най-дълга трайност във времето и в известен смисъл се смятат за отмиращо изкуство.“ Въпреки популярността на козметичните процедури д-р Типтън и неговите колеги от BARD вярват, че има нужда от качествени алтернативи. „Това, което се опитваме да кажем, е, че не всеки пациент желае козметична процедура. Една определена група пациенти – на възраст между 40 и 60 години, предпочитат ресторации с дълъг живот, а не бели обтурации, които ще трябва да сменят на всеки 7–8 години. Тези хора обаче не намират отговор на своите нужди.“

Вратите на BARD в Обединеното кралство са отворени за всеки, който има интерес в областта на ресторативната дентална медицина и иска да научи повече за нея. Освен британските зъболекари обаче асоциацията привлича и специалисти от Европа и Африка. Благодарение на лекциите, които изнася на международни събития, д-р Типтън се среща с много зъболекари, проявяващи интерес към академията, която вече има филиали в Гърция, Полша, Кипър и Судан. „Всичко започна с това, че вследствие на всичките ми пътувания постепенно осъзнах, че зъболекарите навсякъде по света имат едни и същи проблеми, като например недостатъчно добри университетски програми.

„Академията стартира международно движение, целящо да даде на пациентите достъп до качествена дентална медицина, която не е задължително козметична. Козметичните процедури са идеалното решение в определени случаи, но не бива да се прекалява с тях. Понякога човек трябва да се върне към дълготрайните традиционни материали.“

BARD активно проповядва този подход на „връщане към основите“, но според д-р Типтън ресторативната дентална медицина става все по-рядко срещано явление в английската здравна система.

„Националната здравна служба не благоприятства за извършването на възстановявания. Вместо това предлага едно и също заплащане за запълване на коренови канали и за вадене на зъб, затова зъболекарите просто предпочитат да извадят зъба.“

„В миналото съм правил корони и мостове по НЗС и предпочитам да мисля, че през всичките години, в които работих с тях, съм помогнал на много пациенти с качествени възстановявания. В днешно време такива вече не се правят.“