Китайски учени тестват робот за зъбна препарация

Dental Tribune International

чт. 23 юни 2016

save

През последните десетилетия в различни сфери на медицината бяха въведени роботизирани технологии, които да подпомогнат прецизността и качеството на хирургичните интервенции. В денталната медицина обаче подобни технологии са рядкост. Наскоро обаче изследователи от Центъра по дигитална дентална медицина в Пекинския университет са тествали употребата на специално разработено устройство за автоматизирана зъбна препарация.

Роботизираните технологии могат да преодолеят определени ограничения на мануалните операции, като например осигуряват по-голяма точност, стабилност за избягване на треперенето на човешките ръце и ефикасност за намаляване на оперативното време. Тъй като денталната практика все още не разполага с решения за автоматична дентална препарация, една от целите на проучването на китайските учени е била да тестват специално разработен робот за автоматизирано зъбно препариране.

Комбинирайки мултидисциплинарна експертиза, хардуерът на устройството е съставен от следните компоненти: интраорален 3D скенер, нискоенергиен лазерен генератор с ултракъса пулсация, насочващо рамо с шест степени на свобода, интраорален автоматичен лазерно направляван юнит за микропрепарация и зъбна фикстура, която свързва устройството с третирания зъб и предпазва съседните зъби от лазера. За дизайна на формата на препарацията и генериране на 3D пътека на движение на лазера устройството използва CAD софтуер.

С иновативната система са проведени експерименти, състоящи се в препариране на 15 здрави първи молара върху фантомни глави. След като е извършен дизайн на целевите форми с помощта на CAD софтуера, изследователите записали времето за препариране на всеки зъб и измерили точността на всяка препарация с помощта на софтуера Geomagic Studio.

Според учените при експериментите са постигнати пълни и гладки оклузални и аксиални повърхности. Средното време за препариране е било 17 минути. Въпреки това са установени и някои ограничения на системата. В сравнение с CAD данните от стандартната зъбна препарация са отчетени грешки във формата на препарираните зъби със средни стойности от 0.05–0.17 мм. Освен това оклузалните редукции и ъглите на конвергенция се различавали значително между различните фантомни модели.

Въпреки че резултатите демонстрират потенциала на автоматизиранатото зъбно препариране, са необходими още изследвания, които да повишат точността и ефикасността на техниката, както и безопасността и контрола върху нея, преди да може да бъде използвана широко в денталната практика. Освен това учените заключават, че бъдещите експерименти трябва да се фокусират върху други видове възстановявания, като инлеи, фасети и частични коронки, както и да вземат предвид вариациите в структурата и състава на зъбите при пациентите от различни възрастови групи.

Изследването, озаглавено „Автоматизирано зъбно препариране: предварително проучване“, е публикувано онлайн на 29 април в сп. Scientific Reports.